MihaelaEndless

Винопроизводителите тази година са много доволни от реколта 2007. И това личи от вината им. Дори и от многобройните награди. Рядко се дават 4 Златни Ритона. Факт е, че през последните 2-3 години технолозите, енолозите и собствениците на българските изби имаха шанс да експериментират, да се учат от грешките си, да засадят нови лозя (някои от тях в екологично чисти, девствени райони), други вече се наслаждават на лозета, които имаха време да се култивират. Станаха и няколко “трансфера” на различен тип тесни специалисти, собствениците се научиха да инвестират в модерни технологии и нещо много повече - в човешкия ресурс и… на Винария 2008 стана ясно, че вече няма нужда да призоваваме древните траки, когато хвалим българското вино, а можем да яхнем модерната вълна във винарството и лозарството.

Докато обикалях щандовете на избите, нарочно не исках да знам кои са наградените вина (макар да беше неизбежно производителите да не се изфукат). Но тъй като все още не познавам голяма част от тях, можех да се промъквам и да опитвам, да сравнявам, да се вслушвам в собствените си ензими като игнорирам жуженето на разговорите за вино. Тук искам да спомена, че когато презентаторът ти стане симпатичен и подхванете сладка приказка, към качествата на виното се добавя и удоволствието от общуването. То също е хормон и макар този фактор да е много подценяван и да се счита за манипулативен, не е. Хормоните, които се активират, когато човек изпитва удоволствие също отделят ензими. Те се смесват с вкусовите рецептори и запомняш даден вкус или вино с приоритетно предпочитание. Въпреки това винаги има вина, които те очароват сами за себе си, без никаква намеса на човешкия фактор от общуването. В моя случай така беше с винарска къща Levent. Много отдавна съм забелязала вината им, и не само аз, а и голяма част от най-добрите български ресторантьори. Дори изкоментирахме помежду си, че тази изба почти не се занимава с ухажването на ресторантьорите, но въпреки това всички имат и продават техни вина изключително успешно.

Тъй като моя път към виното е тръгнал покрай дългите години, в които отразявах добрите български ресторанти, контактите ми са предимно с хора от кулинарния бранш. Така се случи, че обиколих доста щандове заедно с главния сомелиер на Енотека Uno - Винс. Когато се срещнахме случайно, и двамата попитахме един друг: “Какво ти направи впечатление?”. И двамата отговорихме: “Интересните бели вина”.

По отношение на бялото вино българските производители са направили много сериозна стъпка напред, даже са взели две стъпала наведнъж… Ако то започне да се прави с такъв мерак, с какъвто през 2007 са развивани и винифицирани традиционните български сортове мускат, траминер, врачанска теменуга, димят ако щете (много интересни купажи са се получили с него), универсалното шардоне и модерните, нетипични досега за българия совиньон блан, пино гри и прочее… току-виж след няколко години старата приказка: “ех, ти бяло вино, защо не си червено” да стане прекалено old school (е, за онези които разбират понятието “Old School”).

Рано ми е да систематизирам белите вина, които ме изненадаха и покориха на Винария 2008. Така или иначе в следващите няколко летни месеца ще го правя редовно в рубриката ми в сп. Business Week, но … онова, което искам да кажа в този блог за новото поколение български бели вина е:

“МОЖЕЛО ЗНАЧИ“.

Част от моите фаворити са: белите вина на “Катаржина”, совиньон бланът 2007 на Домейн Бояр, Пино Гри на вила “Любимец”, Совиньон бланът и врачанска теменуга на “Левент”, Мускатът на “Логодаж”, Совиньонът и шардонето на “Санта Сара”, шардонето от първата реколта на лозето на винпром “Свищов” - също много приятна изненада.

Впечатленията ми от всички вина, които опитах на Винария, дори от онези, които не харесах особено, всъщност са отлични - по една много важна причина: В нито един момент не получих стомашни киселини. И определено смятам този физиологичен факт за един от най-добрите атестати, че българските изби вече знаят какво правят. И то много добре.

Преди два дни получих съобщение за нов регистриран потребител - Стефка Накева, която ми изпращаше линк към сайта vino2007.com, където прочетох следното: “Виното на Стефка Накева спечели конкурса за “Най- добро домашно вино реколта 2007 г.”. За пръв път в шестнадесетгодишната история на конкурса жена печели първото място в раздела червени вина”. Не знам дали тя е от Асеновград, но явно конкурсът е бил проведен там. Чудесна новина, казвам си, ще трябва да го запомня, за да го използвам някак. И ето, днес, отивам си аз до магазин “Винополис”(повтарям отново - на ул. “Бачо Киро” № 8 в София, до трамвайната спирка в нова сграда, влизайте смело, не е ресторант, а чудесен магазин за вино), където в събота винаги има някое и друго отворено вино за тестване, за да се консултирам с Асен за вината, които да подберем за рубриката ми в Business week… Та, влизам и ми казват: “Днес пием домашно вино, което е спечелило наградата за най-добро домашно вино за 2007, правила го е някаква жена”. “А, супер” - направо не можех да повярвам и му се зарадвах повече отколкото ако бяха отворили бутилка Penfolds (е, има и Penfolds от 16, не е като да имат само Grange за 559 лв.).

Много скоби станаха в този текст, много нещо, но това е положението. Опитах от наистина много приятното вино на Стефка Накева, искрено я поздравявам. В крайна сметка знам, че каквито и усилия да полагаме да промотираме световната винена култура, в България дори и най-големите ценители на качествено вино, винаги разполагат с някое и друго домашно правено “с голям мерак”. Нещо повече - откакто повечето ми познати научиха, че се занимавам с вино, се скъсват да ме канят именно на домашно, с аргумента, че онези вина, за които пиша, така и така ги продават и ще ги опитам, но “ТОВА” няма къде да го опитам освен в техния дом. Така че мога да сравня виното на Стефка Накева с всичко, което изпих напоследък ща-неща.  Подробна характеристика няма да му правя, но е леко, със средно плътно тяло, изненадващо добре балансирани киселини. Моят съвет към онези, които ще получат по някой и друг литър от него е да не го смесват с лимонада, както често се прави с домашните вина, за да се омекотят. Това си е добро и така. Препоръчително е за след постите, защото много те изкушава да си замезиш и със сочна свинска пържола. Аз си замезих със солети, но не е същото.

Честито на Стефка!

У нас е прието виното да бъде компания на ястия с месо. Винените ценители вече знаят, че има вина за всички етапи от храненето (е, може би без супата все пак). Но все още е трудничко да си подбере човек вино за постни ястия без да е опитвал по-богат асортимент. Някакъв критерии е онова, което на масов език се нарича “леко” вино. Проблемът е, че това определение не винаги присъства във винарския жаргон. Една от причините много хора да се объркват, когато избират вино е, че не познават „винарския жаргон” и за да се застраховат от грешки взимат каберне, когато искат леко вино и мерло – за тежко. За да не се губите в превода, знайте че когато едно вино е описано като „елегантно”, означава че е леко. Това са свежи вина с изразен плодов вкус. Имат меки танини, добре балансирани киселини, средно тяло и не много дълъг послевкус. Много приятни са без храна, със салати и постни ястия.

Леките червени вина като гъмза, божоле, пино ноар могат да се сервират леко охладени (13 – 16 °), както белите.

Ето и някои предложения за елегантни вина, които добре си партнират с постни ястия.

Mezzek white soil Mavrud 2006

Katarzyna Estate

Масово вино от първата реколта на изба Катаржина Естейт. Като съотношение „качество-цена” е едно от най-добрите вина в момента на нашия пазар. Мавруд с наситен, пурпурен цвят с гранатови отблясъци. Аромат на горски плодове, пипер и благородни нотки на тютюн. Кадифен вкус на шоколад, ванилия и добре асимилиран дъб. Дълъг финал, в който доминират балансираните танини. Вино, което разбива митологемата, че маврудът трябва задължително да е тежко вино. Истината е, че сортът “не го издържа”. В случая леката пикантност на мавруда защита сетивата, свикнали с по-тежка храна.

Цена: 7.29 лв.

Катапулт 2006

Tashkov & Ko

Купаж от сортовете сира, каберне и мерло. Много добър пример за елегантно, фино вино с плодов нос. Има средно плодово тяло с много приятна киселинност и сравнително дълъг финал. Сериозен недостатък е, че ако човек не го е опитвал, няма да посегне към него, заради неатрактивния етикет. Изостря апетита, а заедно с храна не се натрапва, а партнира.

Цена: 13.90 лв.

Cono Sur Carmenere 2006

Cono Sur, Чили

Като характеристика карменерът е близък до мерлото, но до много добро мерло с леки танини и доминиращ вкус на касис. Карменерът на Cono Sur има много добра хармония между аромат и вкус. Открива се червен плод, приятна пикантна нотка и много приятен фин нюанс на синя слива.

Цена: 13.50 лв.

Attitude Jolivet Pino Noir 2006

Pascal Jolivet, Франция

Рано или късно всеки ценител на виното стига до своето пино ноар. Този сорт е като крайъгълен камък, който удостоверява достигането на зрелост и при винопроизводителите и у любителите на виното. Благородният сорт се отличава с аромати на червени, понякога черни горски плодове, гъби и горска шума. Attitude е с пикантен нос, много меки танини, сочно и свежо. За френско пино ноар това е много добър избор по отношение на цена – качество.

Цена: 23. 90

Casa de la Ermita Monastrel 2002

Organic wine

Casa de la Ermita, Испания

Сортът е монастрел. Гроздето не е обработвано с никакви препарати. Съставките, които се слагат преди стабилизиране са сведени до минимум, което има своето отражение върху вкуса. Малко е странен, заради зелените танини (по-натрапчиви). Ароматът е характерен за сорта монастрел - черни плодове, леко опушен, заради новите френски дъбови бъчви, в който е отлежавало 10 месеца.

Цена: 20.90 лв.

Голяма част от вината, които дегустирахме на последната сбирка на клуб “Винен наблюдател” (и първа за 2008) също са подходящи за предстоящите пости. Моите лични фаворити са “Катапулт” на Ташков & Ко и  Carmenere на Kanowyard. Дегустациионните бележки и нашите оценки можете да видите на www.vino-nabludatel.com

Когато започнеш да се занимаваш с вино се случват и такива неща - да опиташ Mouton Rotschild 1999 и Haut-Brion 1994 - две марки и реколти, от които се интересуват предимно колекционерите и онези, които искат да пият най-доброто само защото са чували, че е най-доброто, а те го заслужават, защото не е проблем да си го позволят. Опитахме тези две вина на легендарни френски изби заедно с две американски и две австрийски вина, които за сега не се продават на нашия пазар. Ще напиша нещо и за тях за всички онези, които пътуват. Но сега ще се съсредоточа върху двете легенди. И за двете съм писала “на сляпо” - представяла съм ги в различни списания само по описанията в Интернет или в контекста “Вино за пиене или вино за бизнес”. Треперила съм над бутилките (в случая цената за България и на двете е 381,90 лв.), когато сме ги пренасяли до разни студия, за да ги снимаме за илюстрация, но не ги бях опитвала.

В компанията, която имаше удоволствието да ги опита - отново на сляпа дегустация, за да ни е по-интересно и непредубедено, бяхме членове на клуб “Винен наблюдател” - Яна Петкова, Ефросия Благоева, Ясен Захариев, Ясен Бориславов, моя милост, Станислав Раковски - собственикът на “Отвъд алеята зад шкафа” и придружаващи половинки. Благодарение на Станислав съчетахме вина с неприлично вкусни терини и както си му е реда, когато цяла компания се проникне от декаденския дух на квалитетната храна и напитки, се забавлявахме и с много пикантни истински истории, добили статута на вицове и афоризми. Затова и никой не си водеше записки за детайли по вкусовите характеристики. Но тези две вина, намерили своя пътека към нашите вкусови рецептори, нямаше как да останат без коментар. Мисля че само аз предпочетох Mouton Rotschild пред Haut-Brion. Разбира се, това предпочитание е условно, защото всяко от тях имаше свой неповторим стил и характер. Спомням си единствено, че колкото повече виното с палавата овца на етикета стоеше в чашата, толкова повече от своите тайни ми разкриваше. Според мен в него имаше повече топлина и закачливост, повече готовност за комуникация с онзи, който го отпива. Haut-Brion се държеше като аристократ, който знае, че всичко си му е наред, но присъствието му някак те притеснява и те кара да си изправяш гърба и да търсиш изискани думи, когато най-много ти се забавлява. Хем не можеш да му направиш забележка, защото няма и за какво, хем те дразни, че не се отпуска. По-големите винени специалисти от мен, казаха, че според тях трябва още да отлежава, което е точно така и според препоръките на избата. Но същото важи и за Mouton Rotschild 1999. Във всеки случай ако трябва да избирам вино за пиене и вино за бизнес, бих пила Mouton Rotschild 1999 и бих инвестирала в Haut-Brion.

Винените дегустации се наричат wine taste. Имат си правила и последователност, които спокойно могат да се приложат и когато дегустирате неопитвани все още мъже и жени. По аналогия и за удобство, въвеждам термина body taste, който на практика не съществува и вероятно е неправилен.

Няма начин да не сте попадали поне на една винена дегустация. И да не сте, няма страшно. Качествата на виното се преценяват в този ред:

1. Цвят - какъв е цвета, бистро ли е, като как ви изглежда, поражда ли доверие у вас външния му вид.

2. Нос - какви аромати усещате, когато си пъхнете носа в чашата и вдишате изпаренията му

3. Тяло - тялото се оценява при опитване и това е първата оценка на вкусовите му качества: дали усещате плътност в течността или ви изглежда рядко

4. Вкус - какви вкусови асоциации предизвиква виното у вас - най-често те нямат нищо общо с вкуса на грозде. Може да усетите вкус на ягоди, на горски плодове, на печени сливи, на хлебна мая, на зелени лимони, на компот от вишни, на горска шума, на тютюн, на подправки, на зелена чушка, на индийско орехче, на какво ли не. Стига да направите някаква вкусова асоциация, виното си е добро.

5. Послевкус - какъв дъх оставя у вас виното след като сте го преглътнали. Не е нужно да диагностицирате точните плодове, важно е главно дали този послевкус ви е приятен, неприятен, дали изчезва бързо, но веднага ви се приисква още или оставя по-дълго благо усещане у вас.

Сега ще направим един copy-paste на тези правила в секса, колкото да се убедим отново, че хората са били прави като казват In vino veritas.

1. Цвят - аналогично е на това дали човекът ви харесва на пръв поглед, като как е общия му look (3), вдига ли ви го на първо четене.

Особеност при огледа на вина, която ще ви е от полза и при преценката на хора: истинският цвят на виното се преценява най-добре на дневна светлина като гледате чашата срещу бяла повърхност (салфетка, лист хартия). Т.е. в заведения с приглушена светлина, външният вид е подвеждащ. Преди да атакувате, постарайте се да видите обекта на своите желания на дневна светлина. В противен случай, когато на следващата сутрин, се изправи до бялата стена на спалнята, можете да останете с усещането, че снощи май много сте се объркали.

Има и още една тънкост: Външният вид може да е перфектен и на дневна светлина, но не дава никаква гаранция за качествата на самото вино. Баш-майсторите дегустатори (които само това работят), понякога предпочитат да опитват нови вина в плътна тъмна чаша, за да не се подвежда оценката им от външния вид.

Приложение в сексуалния живот: непрепоръчително, макар и полезно като информация. Едва ли можете да организирате тестване на новите си сексуални партньори само със завързани очи. Маниашко е, но ще ви възприемат като пълни извратеняци. Можете да имате предвид този винен постулат в случаите, в които се захласнете по нечие божествено тяло, но в леглото, да се окаже, че човекът не става за нищо друго освен да го съблечете и да си го гледате. Има отчайващо много красиви хора, лишени от вроден сексапил или поне такива, които нямат идея как да изкарат от себе си грам чувственост (и мъже и жени). Има и много скромни на вид хорица, които могат да ни оставят без дъх, да натиснат всичките копчета на страстта ни, да ни изядат с парцалите, да ни качат директно на Млечния път, паднем ли им в ръчичките.

Заключение: както при вината, така и при хората външният вид е подвеждащ.

2. Нос - миризмата на другия човек е много важна и при хората. Не на парфюмите, и не на мръсотията. На феромоните. Може да са най-чистоплътните хора на света, но в леглото да изпитате рязка нужда от противогаз, ако специфичната миризма на феромоните на човека не ни понасят. Случвало ми се е с един от най-сексапилните мъже в София. Много е конфузно. Може да се е натряскал като кирка, или да е потен и пак да не е гадна миризмата на тялото му. Тогава това са “твоите” феромони. Там е работата, че може да не ги усетите преди да попаднете в леглото, защото букета от ароматите избухва с всичката си сила в състояние на възбуда. Има трикове, разбира се и за тази работа. Единият е да си намерите начин да го/я подушите, точно както кучета душат човека по врата. Но не парфюма, а кожата. Малкият недостатък е, че трябва да преминете една граница на близост, която често се тълкува като ясен намек, че имате намерение набързо да си легнете.

3. Тяло - колкото сте флиртували, толкова. Сега е време да опитате тялото. Не, не направо там долу. Направете си кефа, изследвайте всичко - лицето, устните, ръчичките, краченцата, пъпчето, гърдите, изследвайте си къде го треска ток, къде го е гъдел, проучете си размерите, които ви интересуват, за да знаете какво ще ви е най-приятно да правите по-нататък

4. Вкус - вече може там долу. Ако на жената й е кисела, това е добре. Здрава е. Имунната й система работи на шест. А колкото до другите нюанси на киселото… те са си въпрос на вкус. Колкото до него - предварително не може да се прецени вкуса, какъвто такъв. Е, някакъв лек намек за вкуса можете да придобиете от предварителните капки семенна течност, ама те не са гаранция. В крайна сметка, не сте длъжна да я опитвате. И без друго спермата е балсам за кожата, не за вътрешните органи.

5. Послевкус - дайте си сметка какъв вкус остави у вас цялото преживяване. Горчив или омаен - не само като секс, а като цялостно отношение към вас.

Най-вече от това зависи дали ще поискате пак от същото вино.

По тази точка има едно разминаване в реакциите към виното и хората. Ако останете омагьосани от вкуса и послевкуса на виното, веднага ще го препоръчате на други хора. Когато това ви се случи с човек, най-вероятно ще искате да го запазите за себе си. То не че ще можете, но ще ви се иска. Този емоционален казус си го решавайте сами. Като един истински ценител на виното ми се е случвало да спазвам и това правило - когато много ми хареса някой, да го препоръчвам. Няма нищо лошо в това повече хора да са щастливи и да се опияняват от хубаво вино и от хубав секс.

Но за да не ме обвините в провокация към разврат, ще уточня, че „споделянето” все пак се отнася повече до любовта. Жизнерадостните хора, пълни с любов - онези, които озаряват всяко пространство, в което се появят имат чиста любов у себе си и нуждата да я раздават. Ако вие сте такъв човек, за нищо на света не допускайте блясъкът ви да бъде туширан, от човек, който го иска само да себе си. Ако имате такъв човек до себе си - забравете за ревността и се радвайте, че сте спътник на някого, до когото всички искат да се докоснат, само защото след срещите си с него са някак по-усмихнати. Такъв човек е благословия в живота ни.

Няма как да не се включа с поздрав за св. Валентин и Трифон Зарезан. Без да ги противопоставям, а напротив - предлагам да приложим уроците на виното към любовта и секса, за да се забавляваме повече

Виното трябва да бъде като любовник, който искаме да изпием бавно, глътка по глътка, да усетим как ни стопля, как започваме да гледаме на света по друг начин, да се чувстваме по-свободни, по-изпълнени с живот. Тогава то разкрива истините си, глътка по глътка, една по една. Тогава можем да забравим завинаги лошото вино (и лошият любовник), което се пие на един дъх и опива, но накрая боли глава и ни оставя с усещане за пустота

Етикетът за пиене на вино, не е създаден в услуга на снобарията, а от уважение към едно от най-древните омайни удоволствия. Ето някои от нещата, по които виното си прилича с другата най-древна омая - любовта

1. Размерът не е от значение

Дали избата е малка или голяма, няма връзка с качеството на виното. И малките и големите изби имат добри и лоши вина. Понякога от доста скромни лозя и в най-лошите реколти се получават вълшебни вина. Дали мъжът е богат, известен и атрактивен за по-голямата част от женското население на планетата, не е от значение. И той, и скромният мъж, известен предимно на своята фамилия и на група приятели, с които играе футбол и пие бира може да стане вълшебникът в нашия живот. Колкото до баш размера - надарените мъже понякога се стараят далеч по-малко от онези другите, които научават всякакви маймунджулъци, за да компенсират онова, от което си мислят, че имаме нужда - големият размер.

2. Затоплянето отключва аромата

Всяко охлаждане причинява на виното желание да прикрие някои от най-ценните си аромати. А затоплянето засилва уханието на букета му и жизнените сокове, които влива в нас. Най-добре може да го оценим на стайна температура. Въпреки това белите вина трябва да се сервират леко охладени - между 5 - 10 С и моля, без шампаниери с лед - дори шампанското губи от букета си ако е ледено. Същото важи за розето и десертното шери. За всички останали десертни вина, здравословната температура е както за червените - 14 - 20 С.

Или както казва Петър Дънов - ще се обичате без много да се отдалечавате и без много да се приближавате.

3. Глътка въздух му е нужна

Декантирането е ритуал, откакто виното съществува. Някога е било задължително, за да се отстрани утайката. Днес, методите на производство рядко предполагат утайка, но така или иначе всяко младо вино има нужда от глътка въздух, за да излязат въглеродния и серния двуокис. При червените вина, стояли повече от три години в бутилка, почти винаги се появява и утайка, която не го разваля, но и не му придава чар. Трябва да се махне и толокз. Без въпроси. Вината на възраст между 6 и 12 години е добре да се декантират три часа преди сервиране, но с много старите вина, нещата са различни - декантират се непосредствено преди сервиране. Те са твърде нежни, крехки и могат да се срутят много бързо след допира с кислорода. При тях трябва да се хваща мига. За старо бургундско вино, например и десет минути са фатални.

При връзки с млади гаджета, има нужда от въздух, за да не се уплашат, че ще си загубят свободата и въображаемите възможности за по-атрактивни срещи, които светът би им предложил.

При връзки с мъже, прехвърлили 40-те, винаги има утайка, натрупана от минали емоционални преживявания. Бъдете до него, но също му дайде свобода. И не се занимавайте с утайката. С малко повече търпение и деликатност, той сам ще я изхвърли.

При мъжете над 60 и десет минути са фатални - но този път не за любовта, а за ерекцията. Възползвайте се докато я има. След това се отдавайте на предигра. Тоест, от една възраст нататък, тя може да бъде само „следигра” - но няма лошо. Творческият подход в секса винаги е бил окей.

4. За да почувствате истинският му вкус, бъдето поне малко гладни

Преяждането и пиенето на твърд алкохол преди да дегустираш вино винаги изкривява сензорите. Ще се напиете, както с всеки друг алкохол, без да сте разбрали, че сте имали шанс да опитате нещо истинско и сте го пропуснали. Вино се дегустира на гладно. След първите бавни глътки се вслушайте в ензимите, които отделяте и сами ще усетите с каква храна ще поискате да го комбинирате.

По същия начин, за да преминете към нова любов в живота си, не трябва да ги подкарвате паралелно (новата и старата). Най-добре е да си дадете малка емоционална почивка. И тук е важно да не прескачате границата на глада, за да не затъпеят сетивата - трябва да бъдете само малко гладни.

5. Доверете се на всичките си сензори, не само на един от тях

В тази връзка, следвайте инструкцията, наречена от мен Body taste

Консултант: Яна Петкова – Магистър на виното от Австрийската Винена Академия, винен търговец и създател на сайта www.vinoto.com

Имаше един стар виц за тир дънки, чиято първоначална цена била седем долара парчето, но след препродаване от посредник на посредник, най-накрая се появили в един магазин за 400 долара единичната бройка. На всичкото отгоре всички били дефектни. Когато последният от веригата започнал да се обажда назад за калпавата стока, която му пробутали на тази висока цена, първият търговец казал: „Това не са дънки за носене, а за бизнес – този луд ли е да ги продава в магазин?”.

Разликата между дънките в този виц и шестте топ френски вина с поетични имена Lafite, Latour, Margaux, Mouton-Rothschild, Haut-Brion, Petrus (Лафит, Латур, Марго, Мутон-Ротшилд, О-брион, Петрюс) е, че няма никакъв компромис с качеството им. Става дума за уникални вина. Но въпреки това остава въпросът – за пиене ли се купуват или по-скоро за бизнес?

Във винения индекс на аукционна къща Christie’s в момента тръжната цена за 12 бутилки Château Pétrus 1979 (Шато Петрюс, реколта 1979) започва от 3 500 – 5000 щатски долара. Взависимост от наддаванията може да стигне и до цената на Порше. Извън търговете на Christie’s и Sotheby’s, по цени на едно от най-влиятелните списания за вино – британският Decanter, официалната цена на дванадесет бутилки от същото Шато Петрюс, реколта 1961 е 32 000 британски лири. Цената намалява колкото по-нова е реколтата. Същото вино, реколта 1998 е само някакви си 7480 паунда. Обяснението е съвсем просто – когато става дума за наистина големите вина от Бордо и Бургундия, те разгръщат цялото си великолепие едва след петнайсет-двайсет години отлежаване.

Сами можете да видите на интернет страницата на винарска изба О-Брион (Haut-Brion) как стриктно са описани всички реколти от 1899 (!) до 2004. Става дума за прецизни детайли какво е било времето, как е греело слънцето, колко вятър е духал, колко дъжд е валял. За всяка реколта има препоръка колко да отлежава и кога да се пие. За какво ви е да проверявате тази информация? Май по-скоро за бизнес. Например, О-Брион-ът който сега се търгува от Christie’s с начална цена 2 400 – 3000 паунда е реколта 1998 и препоръката е да отлежава минимум още 8 години. Но най-добре е да се пие през 2020 г. В превод, това означава, че ако направите тази инвестиция сега, през 2015-та можете да го продадете на аукцион и да осигурите колежа на трите си деца. В България една бутилка О-Брион 1999 може да се намери за около 500 лева, а 1994 – за около 600 (предполагам защото винените търговци, които наистина разбират от френски вина в България притежават алтруизма на първопросветителите и правят всичко възможно да осигурят подобни уникати на възможно най-добрите цени).

Откъде започва всичко с тези космически цени?

Винаги е трудно да се намери първоначалното „преди”, но все пак първата официална класификация на най-скъпите вина става през 1855 г. Заради световното търговско изложение във Франция Наполеон поискал търговците на вино от Бордо да направят класация на най-скъпо продаваните вина (още преди тази селекция във Франция са се продавали вина на феноменални цени, които обърнато към сегашните евра, са стигали до 5 000). Прочутата класификация на вината от Медок от 1855 включва Шато Лафит, Шато Латур, Шато Марго, Шато О-Брион. Много по-късно, чак през 1972-ра, в тяхната колонка се нарежда Шато Мутон-Ротшилд. И до ден днешен тези вина са в челната шестица на световните класации и като качество, и като цени.

Текстът е подготвен със съдействието на Димо Димов - главен готвач на Gourmet Classic Club - ресторант на годината на сп. “Бакхус”. Всички предложени вина, съчетани точно с тези ястия можете да намерите там

Много често се случва да харесате някое вино от магазините, но да не ви го предлагат в предпочитаните от вас ресторанти. Случва се и обратното – да не можете да намерите вино, което ви е доставило удоволствие в компанията на изискана храна. Не бива да роптаете срещу подбора на търговците и в този на ресторантьорите – особено когато сте в чужбина. Вината, предназначени за квалитетните ресторанти са различни партиди от тези, предназначени за търговската мрежа, и от тези за колекционери и търгове. Поне това е практиката на големите изби по света. Българските производители все още се въздържат от това категорично разделение, но винените търговци, които промотират световните марки в у нас често зареждат различна стока в магазините и ресторантите. Вината за заведения се водят „гастрономи клас”. Партидите са ограничени и може да няма нова доставка, когато свършат. Нормално е за една винена листа от 200 вина да се обновява на всеки три месеца. Нашата препоръка е в квалитетните заведения да не играете на сигурно, а да си доставите удоволствието да опитате най-новото от винената листа.

Във винената листа задължително трябва да е обявена годината на виното.

Престижните вина, получили високи точки от световните винени индекси, могат да не стигнат до пазара, а да се появят само в добрите заведения.

По-скъпите вина са с по-ниски надценки. Нормалната надценка на виното в квалитетно заведение е между 100 – 150%. Цените на препоръчаните тук вина са най-оптималните според този критерии.

Бяло

Masianco 2006

MASI, Италия

Името е закачливо съчетание от това на производителя и италианската дума за бяло вино - bianco. Masianco е купаж от пино гри и вердуцо, приготвен по стара венецианска традиция. Впечатляващият аромат е от сорта вердуцо. Виното е много свежо и ароматно с нюанси на пъпеш, дюля, кора от лимон. Чудесно би било със салата с пушена пъстърва и сос Цезар.

Препоръчителна цена: 40 лв.

Le Grande Cuvee Sancerre Blanc 2003

Pascal Jolivet, Франция

100 % совиньон блан. Типичният за областта Сансер при река Лоара совиньон блан е коренно различен от този на Новия Свят. Изба „Паскал Жоливе” е популярна и с това, че използва биодинамика - естествен метод на винификация. Виното е ароматно, тревисто с леко пушен тон. Добре е да го съчетаете с миди сен жак с мармалад от моркови и джинджифил.

Препоръчителна цена: 145 лв.

Gruener Veltliner Weinzierlberg 2006

Stadt Krems, Австрия

Любопитна подробност за Изба Кремс в един от най-популярните винени райони на Австрия, Кремстал е че нейн собственик е целият град. Лозето Вайнцирлберг (Хълма на лозарите) има статут на grand cru (първо лозе) - за първи път е споменато е в поземлената документация на района през 1209 година! Виното е с брилятен златисто-зелен цвят. Има импулсивен аромат с фини нотки на мед от полски цветя, сочна жълта ябълка, зрял пъпеш и зелен банан. Елегантно тяло, добра комплексност, минерална пикантност. Запомнящо се вино. Много би му отивало ястие с печен гъши дроб, салата с биволско сирене и капоната (италианският рататуй, но без тиквички).

Препоръчителна цена: 56 лв.

Silhouette Chardonnay

Merryvale, Napa Valley California, САЩ

Всички, които са го отпитвали твърдят, че не са пили по-хубаво шардоне от това на изба Merryvale. Съветвам ви да побързате - партидата е много органичена и нищо чудно да не бъде внесено отново. Цветът е искрящо златист. Тялото е плътно, ароматът е интензивен, във вкуса има нотки на масло и кора от лимон. В компанията на щипка червен кралски рак със сос греноблес е още по-чудесно.

Препоръчителна цена: 180 лв.

Розе

Santa Digna Cabernet Sauvignon 2006

Torres, Чили

Изба Торес е испанска, най-престижните й вина са родните. Но имат лозета и в Чили и САЩ – макар и по-масови, вината от тези изби въобще не са за подценяване. Препоръчвам розето от каберне совиньон Santa Digna 2006, защото обикновено розетата от този сорт са „тъпи” на нос. Не и това. То има изненадващо приятен аромат на горски цветя, на вкус е сочно и елегантно. Подходящо е с крем от гъши дроб с карамел от порто в хрупкави салати и печен артишок

Препоръчителна цена: 38 лв.

Червени

Hypnosse 2006

Логодаж, България

100 % мерло от все по-впечатляващ български производител. Виното е с плътен рубинен цвят. Аромат на свежа боровинки, къпина, горска ягода, череша брана след дъжд. Вкусът е балансиран. Много е добре с агнешки котлети в сос дижонес.

Препоръчителна цена: 60 лв.

Pian Delle Vigne Brunello Di Montalcino 2001

Antinori, Италия

Пиан дела вин е 100 % сан джовезе. Декантирането е задължително. Много ароматно. Усеща се синя слива, шоколад, малко по-късно тютюн и много сериозно присъствие на кожа. Препоръчва се с телешки стек със сос от кестени. За това вино месото не трябва да е с подправки, такъв сос би олекотил телешкото, за да изпъкне виното. Подходящо е и със заешко бутче.

Препоръчителна цена: 160 лв.

Reserve Mouton Cadet, Saint Emilion, 2005

Baron Philippe de Rothschild

Най-известните винарски области свързани с името на Барон Ротшилд са Сент Емилион и Медок. Предпочетох да преставя резервата от Сент Емилион заради любопитната подробност, че във Франция, при покупката на Порше, ти дават и бутилка от това вино. Купаж от мерло, каберне совиньон и каберне фран. Ако го оставите да постои петнайсетина минути в чашата, всяко ново вдъхване ще ви изненадва с нов аромат – от горски плод до череша. Декантирането е препоръчително. Много е добре с патешко в сос фоа-гра (с пяна от гъши дроб) и картофи финоаз (френска рецепта за картофи със сметана)

Препоръчителна цена: 75 лв.

Десертно вино

10 YO Malmsey Island of Madeira Blandy’s

Мадейра

Десетгодишна мадейра със страхотен аромат на смокиня, стафида и пушен тон. Сетивата ви ще експлоадират от наслада ако го съчетаете със следястие от смокини със синьо сирене изпечени в прошуто.

Препоръчителна цена: 18 лв. за 80 мл.

Вино за истински пир

Brolo di Campofiorin 2004

MASI, Италия

Италианската изба „Маси” е специализирана в производството на премиум вина от венециански тип. Произвеждат се по древен метод, наречен още в римско време appassimento. Първото вино прозведено така в по-нови времена е Campofiorin от 1964 г. От тогава e известно като „supervenetian red”. Терминът „Вrolo” в означава, че лозето е толкова добре гледано, че чак е оградено със зидове. Brolo di Campofiorin 2004 е купаж от корвина (80%) и рондинела (20%). Корвината е леко изсушена. 70% от виното е отлежавало в бъчви от печен алмерски дъб (каквото и да означава това, явно е маниашко), останалите 30 – в словенски дъб. Словенският дъб е най-новата мода сред италианските производители. Цветът е с пурпурни отенъци. Ароматът е много богат. В първия момент преобладава сушеното грозде, заради метода на правене, после се усещат череша и боровинка конфи. Вкусът е на слива и черен шоколад. Декантирането е задължително. Подобно вино просто изисква богато угощение. Например, бутче от лопатар с пълнеж от телешка кайма, гъши дроб и сушени кайсии.

Препоръчителна цена: 62 лв.

Кое е най-подходящото вино за суши?


Правилото е суши със саке. Но след като става мода в цял свят, редно е японската традиция да се миксира с навиците на масовия консуматор. Идеално си хармонизира с бира. Но правилно съчетаното вино допълва нежния му вкус по-елегантно.Повече можете да научите от www.vinoto.com

Нашият съвет е да заложите на сухи немски, елзаски или австрийски ризлинги. Ризлингът притежава апетитна и сочна свежест и стегнато, ароматно и сухо тяло. Интересна е комбинацията с грюнер велтлинер. Червените вина или прекалено тежките пино ноари от Нов Свят биха потиснали деликатния вкус на японската храна. Има изключения, препоръчали сме ви едно от тях. Сухите розета като цяло са добър избор, защото се получават от червени сортове, но не притежават изсушаващите танини на червените вина. Техният плодов вкус много добре взаимодейства с уасабито. Може би затова допада на най-широк кръг почитатели на суши.

Най-декадентско е да изберете шампанско или пенливо вино. Техните чисти, бисквитено-дрождени аромати подчертават леко сладкия, винено-оцетен вкус на ориза за суши. Да придружите вашето нигири, сашими или хосо маки с бутилка Dom Perignon би било маниашко.

Удачен избор към различен вид суши са вината, които се препоръчват самостоятелно или със салати и сурова храна като калифорнийското шардоне, австралийското „unwooded” (без дъб) шардоне, елзаско пино блан, австралийско семийон-шардоне, божоле, испанско албариньо, совиньон блан от Новия свят.

Foundation Riesling classic 2004

Mosel-saar-ruwer - Германия

Фондейшън ризлинг класик е много свежо вино с минерален характер. Има зелен, тревист нос и сърце на зелена ябълка. Вкусът е доминиран от ябълката с доста минерали. Няма никакви стабилизатори. Този ризлинг е хит-покупка по отношение на цена-качество (цяло чудо е да се намери добър ризлинг под 30 лева.)

Цена: 15.90 лв. В заведения: 35 – 40 лв

Riesling Tiefenthal 2006

Weingut Buchegger, Австрия

Бухегер е една от най-добрите австрийски изби. Техният ризлинг има аромат на костилков плод - праскова и кайсия, и свежи цветя. Отлежавало е върху дрожди (както шампанското) и това прави ароматите му по-интензивни. Вино с дълбочина, плътност и дълъг финал.

Цена: 38.00 лв. В заведения: 70 – 85 лв.

Grüner Veltliner Wachtberg 2006

Weingut Salomon, Austria

Вахтберг е едно от най-древните лозя в Австрия, а грюнер велтлинер е сорт, който много добре партнира на ориза и типичните за суши подправки. Виното има аромат на зрели плодове, подкрепени от нежни пикантни нотки. На вкус оставя усещане за сочност и елегантност. Има много дълъг послевкус.

Цена: 25.90 лв. В заведения: 55 – 60 лв.

Clos Henri Pinot Noir 2006

Clos Henri, Нова Зеландия

Този превъзходен пино ноар може да ви накара да преосмислите идеята за съчетаване на суши с червено вино. Ще ви изненада с елегантната нежност, която подчертава чистотата на японската храна. Това вино е резултат от новозеландския проект на френската фамилия Буржоа от Сансер - европейска традиця, съчетана с иновацията на Нов свят. Има дъх на гора – ягода, дребни червени плодове, гъби и шума.

Цена: 64.90 В заведения: 90 – 130 лв.

Prosecco di Valdobbiande

Sergio Mionetto, Италия

Просеко е сорт грозде, но става нарицателно за пенливо италианско вино, както ксерокс за копирна машина. 60-70 % от пенливите вина, които се правят в Италия са от сорта просеко. Valdobbiande е най-известната област в Италия за производство на такива вина. Ароматът е букет от ябълки, круши и рози.

Цена: 18 лв. В заведения: 40 – 45 лв.

Moet et Chandon

Каквото и да се каже за най-продаваното шампанско в света, ще е малко. В случая ни интересува, че е достойна компания за суши и то на по-приемлива цена от Dom Perignon. Има елегантна зрялост и нежен аромат на свежи плодове. Вкусът оставя усещане за хрупкава вафла.

Цена: 78 лв. В заведения: 140 – 180 лв.