|
На френски, този премиум сегмент се нарича haute gamme (високата гама). И ако в речника ви вече присъства трайно думата „от-котюр”, време е да добавите и „от-гам” – аналогът на висша мода, когато става дума за висш клас вина. На английски се водят premium wines. При тези вина задължително е указано името на лозето. За висша класа говорим само, когато става дума за т. нар. първо лозе – premier cru или grand cru или казано на универсалния език - first growth.
Изключения винаги има. Като изба E.Guigal, (Гигал), която няма да намерите в индексите на търговете. Тя притежава лозя, съществували от 2400 години в най-голямата апелация по течението на южна Рона. Те имат три single vineyard- вина (от едно единствено лозе), чиито фенове стигат до там, че изпращат на собствениците празни чекове. Дори са им подарявали Ферари, което спуснали с кран на двора на къщата.
Интересно е какви са чисто винарските причини да има такъв висш клас винена селекция. Затова се консултирах с Яна Петкова - магистър на виното и търговец на вина haute gamme
- От какво се формира космическата цена на тези вина?
От това че има свръх ограничено количество и огромно търсене. На търговете се предлагат предимно стари вина, например когато частни колекционери (най-често американци) починат или решат да разпродават. Тъй като виното днес може да бъде инвестиция, къщите Christie’s и Sotheby’s имат борсов индекс на определени вина и специално на търговете купуват главно онези, които искат да правят пари.
- Защо количеството е толкова лимитирано?
Защото лозята не могат да се увеличат. В Бордо властва концепцията за тероара – цялостната естествена среда за развитие на лозята, която включва климат (температура, валежи), слънчево греене, релеф (надморска височина, изложение, терен), вид почви и нейното влияние върху виното. Европа е класифицирана съгласно тази концепция. Най-поразителният пример за тероар, който съм виждала е лозето на Шато Петрюс в областта Сен Емилион. Знаех, че почвата на Петрюс се нарича blue clay, заради синята глина, която има в почвата, но не си представях, че това се вижда с просто око – тя наистина синее. И малко встрани от това лозе вече не синее. Затова вината дори от лозя в непосредствена близост до прюмие крю-то са различни. И тази разлика може да бъде огромна. Като че ли Господ посочва някои места на този свят и вината от тях са предопределени за вечна слава. Във Франция такива места обикновено са собственост на едни и същи фамилии от три века.
- Доколкото знам винарите от Нов свят (САЩ, Чили, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка) оспорват теорията за тероара?
- Винарите от Новия свят доскоро защитаваха тезата, че ако засадиш страхотно каберне совиньон, стига да полагаш всички грижи и да го винифицираш добре, ще стане великолепно независимо от тероара. Но напоследък започнаха да пишат на етикетите изрично кое е лозето. Например, на етикета на най-скъпото от вината на Two Friends, които българинът Александър Велянов прави в Австралия, освен Бароса Вали – областта - е указано и лозето – Марананга.
Единственото голямо изключение от концепцията за тероара е австралийският Penfolds Grange (Пенфолдс Грейндж). През 1953-та, когато енологът Макс Шубърт го направил за първи път, му казали, че това е бича кръв, да ходи да си го продава по селските панаири. Той не се отказал и постепенно успява да убеди хората в правотата си. В момента Grange е най-скъпото австралийско вино. Всяка година производителите правят конкурс със сериозна парична награда за гроздето, от което ще се прави Грейндж (над 80 % шираз, но точната рецепта зависи от реколтата). Гроздето идва от цяла Южна Австралия, но качеството винаги е отлично. Цената варира между 500 и 1000 евро взависимост от реколтата и годината (у нас се продава Пейнфолдс Грейндж 1999 за 550 лв.)
Според мен, в спорът за тероара истината е някъде по средата.
- Но високата цена се дължи главно на лимитиранато количество на вината с традиция, така ли?
- Дължи се и на новобогаташите от Изтока. През последните пет години драстично се увеличи търсенето от Хонг-Конг и Китай, Русия и Източна Европа. Към момента за скъпите френски вина пазар номер едно са американците, номер две – руснаците. В скъпите ресторанти по света, в някои от които по време на следването си имах възможност да опитвам ценни вина, тези вина се продават от 2000 евро нагоре. Поръчват се главно от споменатите източни новобогаташи. Нищо, че не ги разбират и дори не харесват. Те искат да е скъпо. В тази връзка ще цитирам една реплика на барон Филип Ротшилд: „До 20 евро плащаш цената на виното, а над 20 - собствената си цена.” Много е вярно. Отделен е въпросът, че баронът го е формулирал доста нагло, тъй като с ценообразуването на собствените си вина често подлага на изпитание самоуважението на клиентите си. Истинската себестойност на вината от този клас е тайна, но качеството наистина е безкомпромисно: работи се с най-добрия материал и с почти космическа техника, включително хеликоптери, които да разпръскват сланата.
Останалият стар свят
- Има само едно испанско вино, което се търгува по този начин – Vega Sicilia (Вега Сицилия) – между 150 – 300 евро взависимост от реколтата.
- Италианските вина-икони са тези на избата Gaja (Гайа), както и тези на маркизите-братовчеди Антинори и Фрескобалди, носещи звучните имена Solaia, Sassicaia, Ornellaia (Солая, Сасикая, Орнелайа). Цените им са много по-ниски от тези на френските, дали заради по-ниско качество, по-голямо количество или просто защото италианецът обожава да продава и винаги ще намери начин да продаде възможно най-много… Няма да видите вината им на търгове толкова често колкото френските, но обикновено човек, който има добрите французи има и от вината на братовчедите. Цените им започват от 100 и могат да достигнат 700-800 евро.
Нов свят
Като цяло в Новия свят има вина почти със статут на икони, но не съвсем. Това са главно калифорнийските вина. Светът разбира, че американците имат повече от добро вино преди 25 години, благодарение на състезанието, проведено през 70-те години от британския журналист от сп. Decanter - Стивън Спъриър. Казал „хайде да изправим най-добрите френски вина срещу най-добрите американски” и го направил. По онова време лозята на американците, след Сухия режим и Втората световна война, не са имали и 25 години. Било е сляпа дегустация с предимно френско жури. Французите се представят с едни най-добрите си изби, американците също. Първите пет места се заемат … от американци. Една от избите, участници в това съревнование, е култова и досега - Stag’s Leap. Каберне совиньоните им започват от 50 и стигат до 300 - 400 $. Двайсет години по-късно Спъриър организира реванш, за да се види как са се развили тези вина за 25 години. Отново печелят американците. Някои от французите отказват да участват. Логиката при американските вина-икони е като при европейските: ограничено количество, голямо търсене. Разликата с Франция е по-скоро в бизнес-модела – там фамилията не пази бизнеса си както в Европа. Stag’s Leap днес е собственост на инвестиоционен фонд, но това не влияе върху качеството на вината им, дори напротив, следи се за безкомпромисно високото му ниво. Т.е. ако във Франция продава традицията, в Новия свят продава иновацията.
- Вече споменахме австралийското вино-икона - Penfolds Grange. То присъства в световните винени индекси и неговият успех се дължи не само на качеството, но и на един изключително хитър маркетингов трик: т. нар. re-corking. Един път в годината шеф- winemaker на Грейндж - Питър Гаго (приличащ повече на граф, отколкото на технолог) обикаля света със своята re-corking clinic. Колекционерите са поканени да донесат бутилките си, за да се огледа в какво състояние са, да им се смени корка, ако е необходимо, дори да се долеят бутилките, ако нивото им е намаляло с вино от същата реколта. Penfolds са единствените, които правят такова нещо за клиентите си.
- В Нова Зеландия като цяло вината са на много високо ниво и предимно от сортовете совиньон блан и пино ноар. Нямат вино в долния сегмент, обаче все още като че ли нямат и в най-високия клас. Още по-хубавата новина е, че цените им не отиват в космоса. Въпреки сравнително лимитираното количество, едно от много търсените вина на Нова Зеландия – совиньон бланът Cloudy Bay е не повече от 25- 30 евро.
- В Южна Африка няма вина от висшия клас, въпреки невероятната атракция да отидете на винен тур из Стеленбош. Имат легендарна и неповторима природа (планини, океански въздух) и чудесни, но не и легендарни вина. Причината донякъде е свързана с местната работна ръка, която трудно се организира и мотивира да работи наистина качествено (би могло да се каже, че в това отношение имат проблема на България).
- Чили: повечето им вина са много добри, а някои превъзходни. И тук обаче няма истински haute gamme. Фамилията Ротшилд има лозя в Чили, от които идва едно наистина чудесно вино Almaviva, но то се продава между 50 и 70 евро и въпреки суперлативите няма да догони цените дори на второто френско крю на Фамилията.
В България могат да се купят вината от високата гама, но не от магазин, а от винен търговец, защото цената зависи от годината и обикновено е за кашон с 12 бутилки. Например без ДДС един кашон Лафит от 1961-ва, би ви струвал 3500 британски лири.
Друга причина да потърсите търговец е, че е рисковано да си транспортирате сами такъв продукт и най-вече – добрият винен търговец би ви посъветвал за най-добрия баланс качество-цена в зависимост от това дали ще го пиете, или ще правите бизнес. И ще ви научи как да го съхранявате. Остава наистина да разбира особеностите на френските вина и готово.
|