Винария 2008
Винопроизводителите тази година са много доволни от реколта 2007. И това личи от вината им. Дори и от многобройните награди. Рядко се дават 4 Златни Ритона. Факт е, че през последните 2-3 години технолозите, енолозите и собствениците на българските изби имаха шанс да експериментират, да се учат от грешките си, да засадят нови лозя (някои от тях в екологично чисти, девствени райони), други вече се наслаждават на лозета, които имаха време да се култивират. Станаха и няколко “трансфера” на различен тип тесни специалисти, собствениците се научиха да инвестират в модерни технологии и нещо много повече - в човешкия ресурс и… на Винария 2008 стана ясно, че вече няма нужда да призоваваме древните траки, когато хвалим българското вино, а можем да яхнем модерната вълна във винарството и лозарството.
Докато обикалях щандовете на избите, нарочно не исках да знам кои са наградените вина (макар да беше неизбежно производителите да не се изфукат). Но тъй като все още не познавам голяма част от тях, можех да се промъквам и да опитвам, да сравнявам, да се вслушвам в собствените си ензими като игнорирам жуженето на разговорите за вино. Тук искам да спомена, че когато презентаторът ти стане симпатичен и подхванете сладка приказка, към качествата на виното се добавя и удоволствието от общуването. То също е хормон и макар този фактор да е много подценяван и да се счита за манипулативен, не е. Хормоните, които се активират, когато човек изпитва удоволствие също отделят ензими. Те се смесват с вкусовите рецептори и запомняш даден вкус или вино с приоритетно предпочитание. Въпреки това винаги има вина, които те очароват сами за себе си, без никаква намеса на човешкия фактор от общуването. В моя случай така беше с винарска къща Levent. Много отдавна съм забелязала вината им, и не само аз, а и голяма част от най-добрите български ресторантьори. Дори изкоментирахме помежду си, че тази изба почти не се занимава с ухажването на ресторантьорите, но въпреки това всички имат и продават техни вина изключително успешно.
Тъй като моя път към виното е тръгнал покрай дългите години, в които отразявах добрите български ресторанти, контактите ми са предимно с хора от кулинарния бранш. Така се случи, че обиколих доста щандове заедно с главния сомелиер на Енотека Uno - Винс. Когато се срещнахме случайно, и двамата попитахме един друг: “Какво ти направи впечатление?”. И двамата отговорихме: “Интересните бели вина”.
По отношение на бялото вино българските производители са направили много сериозна стъпка напред, даже са взели две стъпала наведнъж… Ако то започне да се прави с такъв мерак, с какъвто през 2007 са развивани и винифицирани традиционните български сортове мускат, траминер, врачанска теменуга, димят ако щете (много интересни купажи са се получили с него), универсалното шардоне и модерните, нетипични досега за българия совиньон блан, пино гри и прочее… току-виж след няколко години старата приказка: “ех, ти бяло вино, защо не си червено” да стане прекалено old school (е, за онези които разбират понятието “Old School”).
Рано ми е да систематизирам белите вина, които ме изненадаха и покориха на Винария 2008. Така или иначе в следващите няколко летни месеца ще го правя редовно в рубриката ми в сп. Business Week, но … онова, което искам да кажа в този блог за новото поколение български бели вина е:
“МОЖЕЛО ЗНАЧИ“.
Част от моите фаворити са: белите вина на “Катаржина”, совиньон бланът 2007 на Домейн Бояр, Пино Гри на вила “Любимец”, Совиньон бланът и врачанска теменуга на “Левент”, Мускатът на “Логодаж”, Совиньонът и шардонето на “Санта Сара”, шардонето от първата реколта на лозето на винпром “Свищов” - също много приятна изненада.
Впечатленията ми от всички вина, които опитах на Винария, дори от онези, които не харесах особено, всъщност са отлични - по една много важна причина: В нито един момент не получих стомашни киселини. И определено смятам този физиологичен факт за един от най-добрите атестати, че българските изби вече знаят какво правят. И то много добре.
април 29th, 2008 at 7:54 am
Здравейте Михаела,
случайно попаднах тук, но съм доволна от тази случайност! Харесват ми Вашите коминтари, но не за това Ви безпокоя! Имам въпрос към Вас: Пробвах те ли Траминер,2007 на “Вила Любимец” на Винария,2008г? И ако да, какво е мнението Ви за това вино?
май 2nd, 2008 at 11:26 am
Здравейте, Десислава
Радвам се, че сте попаднала тук и се надявам кръгът на съмишленици да се увеличава.
Да, пробвах Траминерът на Вила Любимец още преди Винария. Много е богат на аромати и го препоръчвам на всички любители на сорта траминер. Тялото му не е така мощно както човек може да очаква след този интензивен нос. И послевкуса не е дълъг, но не го казвам като недостатък. В моя частен случай дори е комплимент, защото не обичам бели вина, чиито вкус е прекалено доминиращ. Правя и уточнението, че харесвам много малко бели сортове. Интересно ми е да ги дегустирам, но когато седна на маса няма да избера нито траминер, нито мускат, нито дори шардоне. Повече ме привлича сухата изисканост на ризлинга, европейския стил на совиньон блана и дори баналното пино гриджио. Тоест, ако дегустирам Траминерът на Вила Любимец бих му дала много висока оценка за сортовия характер, интензитета, и това че вкусът не е толкова натрапчив, колкото се очаква. Искрено се надявам хората, привързани към легендарния (но съвсем не толкова добър) Траминер на Хан Крум да не бъдат чак такива традиционалисти и да се престрашат да опитват новите модерни вина от любимите им сортове. Впрочем Вила Любимец имат и чудесно пино гри, което лично на мен повече ми допадна.
май 24th, 2008 at 9:56 am
Здравей Михаела,
С радост открих в този материал сходни на моя вкус вина и коментари. Мисля, че си права за подема в производството на бяло вино в България и мисля че той е продиктуван от засилващата се конкуренция от вносни бели вина на пазара. В случая си мисля за тези “Патриоти”, които пият само българско вино независимо от качеството му и заклеймяват всичко чуждо. Мисля, че те правят мечешка услуга и на производителите и на ценителите на вино в България, защото докато има кой да дава баницата ще има и кой да я яде (разбирай, докато има кой да дава 5 левчета за вино с неизвестен сортов произход ще има и кой да го прави). Не съм вносител на вино или нещо такова и да целя да насърча хората да пият чужди вина, а просто искам българските вина да са конкурентни на Световния пазар, но това ще стане само когато добавим още няколко левчета към другите 5 и дадем тези парички за вино, което заслужава и така да спонсорираме избите и производителите, които заслужават да ги получат.
май 29th, 2008 at 9:18 pm
Само да допълня, че въпросното вино не е на Вила Любимец а на Вила Хисар-белите масиви на компанията се отглеждат в близост до град Хисар,оттам идва и името. Между другото това е първо плододаване за лозята от траминер на вила Хисар.
май 31st, 2008 at 11:53 pm
Приемам забележката и се надявам Ани (Ташкова) да не ми се разсърди, че пак обърках “етикетите”